Yue Zongyu (третият отдясно) обменя идеи с други изследователи относно значението на пробите от Chang’e 6 за новия хронологичен модел на лунния кратер. Ren Hui/For China Daily

Общоприето схващане е, че обратната страна на луната е по-здрава и покрита с кратери, защото е действала като „щит“, носейки удари от метеорит, първоначално насочен към Земята. Въпреки това, скорошни изследвания на почвени проби от мисията Chang’e 6 оспорват това дългогодишно предположение, което предполага, че въздействията са по същество еднакви както на близката, така и на далечната страна на Луната.

Въз основа на това откритие китайски учени са разработили нов модел на хронологията на лунния кратер. Моделът позволява прецизни оценки на възрастта на лунни региони без проби, като се използват само измервания на плътността на кратерите. Този пробив, публикуван в четвъртък в списание Science Advances, предоставя универсална рамка за изследване на лунната наука.

„Луната служи като запис на процесите на удар на планетите в Слънчевата система. А възрастта на повърхността на луната е ключова за разбирането на нейната еволюционна история“, каза Юе Зонгю, първи автор на изследването и професор в Института по геология и геофизика на Китайската академия на науките.

Юе обясни, че за лунните зони без проби учените разчитат главно на плътността на кратерите, за да оценят възрастта – колкото по-стара е повърхността, толкова по-плътни са ударните кратери. Ядрото на този метод се крие в установяването на корелативна връзка между съществуващата, точна радиометрична възраст на почвените проби и тяхната прогнозна възраст.

Предишните модели на лунната хронология разчитаха на проби от близката страна на луната, всички от повърхности на по-малко от 4 милиарда години, което доведе до противоречия относно тяхната достоверност. Обаче 1935 грама проби, върнати от обратната страна на Луната от Chang’e 6, промениха ситуацията. Тези проби включват норити, датиращи отпреди 4,25 милиарда години, вероятно съответстващи на възрастта на басейна на Южния полюс-Ейткен – най-големият и най-старият кратер на Луната.

Изследователският екип анализира радиометричната възраст на проби от далечната страна и комбинира данните с информация от дистанционно наблюдение с висока разделителна способност. Те също така включиха исторически данни от мисиите Apollo на Съединените щати, мисиите Luna на Съветския съюз и мисиите Chang’e на Китай, за да разработят новия модел на лунна хронология.

Резултатите демонстрират постоянен процент на удар между близката и далечната страна на Луната, което показва, че броят на кратерите, образувани на единица площ и единица време, е бил по същество еднакъв от двете страни през същия период.

Трябва да се отбележи, че този модел оспорва отдавна обсъжданата хипотеза за „Късно тежко бомбардиране“, която предполага, че масивна бомбардировка се е случила преди 3,9 милиарда години, тъй като много проби от Аполо се групират около това време. Новият модел предполага, че те може да отразяват само местни събития, а не глобален катаклизъм. Вместо това ранният запис на удара на Луната сочи към плавен спад в честотата на удара.

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта