Наскоро издадените US Стратегия за национална сигурност (NSS) бележи остър географски и политически обрат. То измества западното полукълбо на върха на дневния ред и тласка Азия – и с нея, видимата китайскоцентрична „конкуренция на великите сили“ – надолу. Това не означава, че Китай вече няма значение. По-скоро това означава, че сега Вашингтон вижда Китай отчасти през призмата на това, което прави в Америка вместо само това, което прави в Индо-Тихия океан. Тази промяна не е случайна. Да се ​​определи сигурността от границата навътре е съзнателен политически избор. Администрацията на Тръмп реорганизира стратегията на САЩ около „Америка на първо място“ у дома, като миграцията, наркотиците и икономическата сигурност се представят като екзистенциални заплахи, които започват от южната граница, а не в Тайванския проток. NSS открито заявява, че приоритетите на западното полукълбо могат да бъдат обобщени като „привличане и разширяване“, фокусирани върху контролиране на миграцията, спиране на потоците от наркотици, стабилизиране на съседите и осигуряване на близки вериги за доставки. Идеологически NSS черпи преднамерено вдъхновение от доктрината на полукълбото от 19-ти век. Текстът въвежда това, което нарича „следствие на Тръмп от доктрината МонроПо същество то модернизира за 21-ви век декларацията на бившия президент на САЩ Джеймс Монро от 1823 г., че „американските континенти … отсега нататък не трябва да се разглеждат като обекти на бъдеща колонизация от каквито и да било европейски сили“. При това съживяване САЩ обещават да се противопоставят на „неполукълбовите“ сили, придобиващи военни плацдарми, стратегическа инфраструктура или доминиращо влияние в Латинска Америка и Карибите. От гледна точка на Вашингтон Китай изглежда в този раздел по-малко като далечен военноморски съперник, а повече като извънрегионален участник, инвестиращ в пристанища, бази и важни минерали в това, което САЩ отдавна смятат за свой собствен стратегически заден двор. Определяйки западното полукълбо като основна арена, НСС предполага, че позволяването на други актьори дейности в региона биха представлявали по-пряка заплаха за вътрешната сигурност на САЩ, отколкото техните маневри в Азия.

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта